Електронната периодична публикация на БНБ „Преглед на емисионно–касовата дейност на БНБ“ представя на тримесечна база информация за тенденциите в развитието на наличнопаричното обращение и динамиката на банкнотите и монетите в обращение. Тя включва и анализ на характерните тенденции, наблюдавани през съответния отчетен период, спрямо края на предходното тримесечие и за едногодишен период. Издава се само на български език.

 

 

Източник БНБ

 

 

 

 

Костадин Христов

 

Тази седмица изненадващо датската национална банка обяви, че след 31 май 2025 г. ще демонетизира всички свои стари емисии банкноти издавани след 1945 г. , които се приемаха на касите на банката без ограничения. Освен това от обращение ще бъде извадена и банкнотата с номинал 1000 крони от емисия 2009 г. След 31 май 2025 г. само текущата серия банкноти 50, 100, 200 и 500 крони, изобразяващи датски мостове и археологически находки (серия 2009 г.; 2020) ще бъде законно платежно средство.
Защо се прави това?
Прави се защото ще бъде издадена чисто нова емисия датски банкноти с нов дизайн и мотиви, а вероятно и нов субстрат. Очаква се новите банкноти да бъдат пуснати в обращение през 2028-2029 г.

Кои емисии отиват в историята?

 

1945 г. (всички номинали)



Емисията е разработена тайно през 1943 и 1944 г. Използвана е за смяна на парите през 1945 г., веднага след края на Втората световна война. Лицата на повечето банкноти са проектирани от художника и илюстратор Герхард Хайлман.

 

1952 г. Портрети и пейзажи (всички номинали)

 

Дизайнът на банкнотите е резултат от сътрудничеството между архитекта и графика Гунар Петерсен и илюстратора на Датската национална банка Гунар Андерсен. На лицевата страна на банкнотите са изобразени портрети на известни датчани, а на обратната – пейзажи.

 

1972 г. Портрети и животни (всички номинали)

 

На лицевата страна на банкнотите са изобразени портрети, които са гравирани въз основа на картини на датския художник Йенс Юел. Животните на обратната страна са базирани на акварели и рисунки от илюстратора и архитект Иб Андерсен и илюстратора на Датската национална банка Гунар Андерсен.

 

1997 г. Портрети и църковно изкуство (всички номинали)

 

Банкнотите са проектирани от илюстратора на Датската национална банка Йохан Алкяр. Лицевата страна включва портрети на датски художници и учени, докато обратната страна е украсена с културни мотиви и църковно изкуство.

 

2009 г. Мостове и археологически находки (само банкнотата от 1000 крони)

 

Мотивите на всички банкноти от серията са проектирани от Карин Биргит Лунд. Темата е датски мостове и археологически находки. Банкнотата от 1000 крони изобразява моста Great Belt и слънчевата колесница от Трундхолмското блато. Банкнотата от 1000 крони е единствената банкнота от серията, която ще бъде изтеглена от обращение след 31 май 2025 г.

 

 

 

  Одобрен е дизайнът на националната страна на евромонетите като част от подготовката на страната ни за членство в еврозоната, съобщиха от БНБ. Евромонетите имат една обща страна, а всяка държава – членка на валутния съюз избира дизайна на националната страна на монетите с номинали 1,2,5,10,20 и 50 евроцента, както и на едно и две евро.
Българските ще носят изображенията на Мадарския конник в малките номинали, Свети Иван Рилски на едно евро и Свети Паисий Хилeндарски на монетата от две евро. Ще бъде изписана и годината на присъединяването на България към еврозоната – 2025 г.
Задължителните елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонетите, са изобразяване на кръг от 12 звезди, както e върху знамето на Европейския съюз; изписване на кирилица на думата "БЪЛГАРИЯ" като обозначение на емитиращата държава; за българските евромонети от 2 евро – надпис, изписан последователно по гурта, като на едната половина е изписано "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ", а на втората половина – обърнато изписан същият надпис.
Това е решението на Координационния съвет за подготовката на членството в еврозоната. България очаква да бъде приета в еврозоната от началото на 2025 г. като решението за това ще стане ясно след пролетния доклад на Еврокомисията и Европейската централна банка. Страната ни все още не покрива изискванията за ниска инфлация.
Избраните незадължителни елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонети, са изписване на кирилица на думата "евро" на монетите от 1 и 2 евро, "стотинка" на монетата от 1 евроцент и "стотинки" на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; и изписване на годината на въвеждане на еврото в България "2025".


 

За основни елементи на дизайна на националната страна на българските евромонети е възпроизведен дизайнът на настоящите български разменни монети: Мадарски конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; Св. Иван Рилски – на монета от 1 евро; Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро.
"Мотивите за това са, че символите върху настоящите български разменни монети са утвърдени и добре приети от гражданите на България. Този подход ще осигури приемственост от сегашните към новите евромонети в България и лесната им разпознаваемост, като в същото време ще бъде потвърдена и продължена българската идентичност чрез познатите символи на българските монети", коментират от БНБ.
От там припомнят, че всички евромонети имат и една обща страна, която е дело на дизайнът на общите страни на монетите, който е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на Европейския съюз или на Европа, които символизират единството на ЕС.