Костадин Христов
Операция “Бернхард” е наименованието на таен германски план, проведен в периода на Втората световна война, целящ пълна дестабилизация на британската икономика, посредством наводняване на страната с фалшиви банкноти. Това е най-мащабната и професионално подготвена фалшификация на пари в световната история.
Всичко започва две седмици след избухването на Втората световна война. На 18 септември 1939 г. на Вилхемстрасе 61, в сградата на германското министерство на финансите, в облицованата конферентна зала, е проведено съвещание на финансистите на германския райх, на което присъстват и лидерите на Вермахта, нацисткия шпионаж и тайната полиция.
На съвещанието са обсъдени контрамерки срещу Великобритания, която след 5-ти септември 1939 г. изпраща самолети, които изсипват над градове в Германия фалшиви купони за храна и облекло. Планът за отговор на британските действия е прост. Да се фалшифицират милиони британски банкноти, които да се хвърлят от самолети на Луфтвафе над Лондон. Подробностите за плана са представени от Артур Небе – началник на СС криминалната полиция, който предоставя на присъстващите и списък на професионалните фалшификатори с криминални досиета. Няма никакви спънки тези хора, да бъдат впрегнати за нацистката кауза.
Категорично против този план се изказва Валтер Фънк – райхсминистър на икономиката и президент на Райхсбанк. Фънк изтъква, че фалшифицирането на пари е в противоречие с международните закони и отказва да предостави техника и специалисти от Райхсбанк за подобно начинание. Подкрепа в неговите виждания изказват Франц фон Папен (по това време вицеканцлер) и Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата, който обявява плана за абсолютно гротеска идея. Друг сериозен противник на плана е Вилхелм Канарис, главнокомандуващ ВМС на райха, но след време ще бъде неприятно изненадан.
Не така мислят обаче лидерите на СС Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих, за които печатането на фалшиви банкноти е единствената възможност да поддържат огромният нацистки агентурен апарат по целия свят. След като не срещат разбиране от финансистите, водачите на СС вземат нещата в свои ръце. Подготвен е таен план, огледален на операция “Андреас”, която върви по това време. С операция “Андреас” се занимава отдел VI-F-4 на тайната полиция на СС, който бълва всякакви фалшиви документи – шведски и швейцарски паспорти, документи на чуждестранни легации, на Червенея кръст, дипломатически паспорти, разрешителни и изобщо чуждестранни документи от всякакво естество.
За да се запази тайната на плана, за база на изпълнението му е избран концентрационния лагер Заксенхаузен. Той е един от основните нацистки концлагери, заедно с Дахау и Бухенвалд. Заксенхаузен се намира на 35 км от Берлин, открит е през 1933 г. на мястото на стара пивоварна Ораниенбург. Първите негови обитатели не са евреи, а са политическите противници на Хитлеристкия режим, синдикални лидери, хомосексуалисти, скитници и криминални престъпници. По-късно, след Кристалната нощ от 9-10 ноември 1938 г. Заксенхаузен се превръща в масов гроб за повече от 250 000 евреи. Лагера е основна база на СС за обучение на охранители за всички останали концлагери, както и за прилагане на масови убийства в газови камери с газа Циклон Б. На портала гротески надпис посреща новопристигналите – “Arbeit Macht Frei” – Работата ни носи свобода.
През септември 1940 г. с организирането и провеждането на операцията лично Хайнрих Химлер натоварва капитана (хауптщурмфюрер) от СС Валтер Фридрих Бернхард Крюгер, на чието име е наречена самата операция. За помощници на Крюгер са определени Август Петрич – специалист от операция “Андреас” и сержантите от СС Херберт Марок и Хайнц Вебер.
В лагера Заксенхаузен за целта на операцията е обособен специален блок №19. Целия блок е обграден от телени заграждения и затъмнени прозорци. Никой от концлагеристите, както и от нацистите, с изключение на директора на концлагера не е знаел какво се случва в този блок.
През ноември 1940 г. Бернхард Крюгер започва да обикаля концлагерите в Германия и окупираните територии за да набира евреи концлагеристи за изпълнение на операцията. Методът за подбор на Крюгер е доста странен, освен че издирва специалисти - печатари, гравьори, фотографи, цинкографи и т.н., за него е важно да открие хора, чиито ръце са запазени, въпреки каторжния труд, който извършват. Важното е да са с чувствителни пръсти за операциите, които ще извършват.
Бернхард Крюгер Блок 19 Една от печатните машини – Виктория Тигел
Докато върви подбора на кадрите, блок 19 е оборудван с необходимата техника за печатането на фалшивите банкноти. Доставени са мастила, печатарски машини (Виктория Тигел, Екзакт, Трет и Бостън), техника за сух офсет от берлинската фирма “Gebrueder Schmidt” на Рудолф Стенза.
Проблем изниква при въпроса с хартията за банкнотите. Известно е, че доставчик на хартията за британските банкноти от 1724 г. е фирмата на семейство Левърсток и е пределно ясно, че няма начин да се открадне от Великобритания и да се достави с в лагера. Изниква необходимостта да се произведе идентична хартия с автентични водни знаци. С тайната задачата е натоварен специален отдел “Spechthausen” на частна печатница, намираща се недалеч от Берлин.
След продължителни проучвания и анализи, се стига до откритието, че хартията за британските банкноти се произвежда от смес на употребявани памучни, ленени и конопени парцали. Проблемите с водните знаци в хартията също са преодолени (разбира се с някои малки изключения, които всъщност са много важни) и през август 1942 г. приключва подготовката за фалшифицирането на британските банкноти.
Горе - долу по същото време, вече повишения в чин майор (щурмбанфюрер), Бернхард Крюгер приключва своя подбор на еврейски специалисти. От всички концлагери са подбрани общо 39 души с еврейски произход, от които в Заксенхаузен, на 23 август 1942 г. влизат първите седем. Чешките евреи Рикардо Лъка – инженер, Алфред Пик – зъболекар, Артур Тъплър – професор по математика, Мориц Нахщерн – типограф от Норвегия, Ърнест Готлиб – декоратор от Беч, Австрия, Роже Вейл – френски фотограф, Авраам Якобсен - капитан от Холандската армия.
До началото на 1943 г. екипите са сформирани и работата започва с пълна сила. От печатницата са доставени 12 000 листа с водни знаци, на които да се печатат фалшивите банкноти. За фалшифициране са избрани най-разпространените британски банкноти – 5, 10, 20 и 50 паунда.
Фалшивите британски паунди
През януари 1943 г. в Заксенхаузен е докаран изключително талантливия фалшификатор Соломон (Сали) Смолианов. Сали е руски евреин, роден в град Кременчук, следва живопис, но през 1922 г. е принуден да емигрира в Германия, тъй като родителите му заемат грешната страна след Гражданската война в Русия. Освен, че е известен с фалшифицирането на всякакви книжни пари, след 1933 г. когато Хитлер идва на власт, Смолианов помага на много евреи да заминат за Палестина с фалшиви паспорти, изработени от него. Но основната причина за прехвърлянето му в Заксенхаузен са неговите изключителни способности на гравьор, както и факта, че през 1927 г. е арестуван в Амстердам за фалшифициране на банкноти от 50 британски паунда. Всички клишета за фалшивите банкноти са изработени от Смолианов.
Криминалното досие на Смолианов Адолф Бъргър
Подобно на Соломон Смолианов, чешкият евреин Адолф Бъргър е прехвърлен в Заксенхаузен от концлагера Аушвиц. Той е печатар, заловен от СС на 11 август 1942 г. заради отпечатването на фалшиви кръщелни свидетелства на евреи набелязани за депортиране. Много от тях успяват да се спасят с фалшивите кръщелни свидетелства, удостоверяващи, че са католици.
В блок 19 условията за живот на концлагеристите – фалшификатори са доста сносни, спрямо нечовешкия живот, на който са подложени всички останали. Спи се на легла с чаршафи, храната е добра, цигари се раздават лично от Крюгер, който дори осигурява маса за тенис. Четенето на вестници и слушането на радио също са позволени. Работния ден е осемчасов, а в неделя дори не се работи!!!
Процеса по отпечатването на фалшивите британски банкноти върви в три етапа. При първия етап се отпечатва основния фон на банкнотите, който представлява мрежа от тънки вълнообразни хоризонтални и вертикални линии, около 350 на брой.
При втория етап се отпечатва винетката с изображението на Британия, номинала на банкнотата и обяснителните текстове.
При последния, трети етап от отпечатването, се нанасят серийните номера и подписа на управителя на английската банка.
Интересен е факта, че именно серийните номера не будят никакво съмнение за автентичността на банкнотите. Дори и в наши дни не е разкрита тайната, но се предполага, че СС са имали сътрудник, който е работил в английската централна банка, и е предоставил списък с номера на издадени вече банкноти.
Отпечатаните фалшиви банкноти са подложени на щателен контрол и допълнителна обработка. Всяка една банкнота се оставя да съхне поне 5 дни. След това банкнотите са подложени на проверка с микроскоп. Последващата операция е по състаряването на банкнотите, за да добият вид на циркулирали. Последната операция е по един малък, но много значителен детайл. Във Великобритания и нейните колонии, честа практика е населението да захваща по няколко банкноти с карфица в горния ляв ъгъл до винетката с Британия. Така върху банкнотите се появяват малки дупчици. Този момент не е пропуснат и фалшивите банкноти също са надупчвани.
Отпечатаните фалшификати са разделени на четири групи, спрямо тяхното качество.
Първата група (наречена Wahl1), най-качествени фалшификати, са предназначени за разпространение в неутрални във войната държави.
Втората група (Wahl2) фалшификати са предназначени за заплащане на агенти, доносници и сътрудници в окупираните държави.
Третата група (Wahl3) са предназначени за хвърляне от самолети на Луфтвафе над Британските острови, по първоначалния план на операцията.
Последната, четвърта група (наречена Auschuss), са некачествено отпечатани фалшификати, които са предназначени за тестове и анализи.
Първата фаза от операция “Бернхард” е завършена през пролетта на 1943 г. и с нея настъпва часа на истината. Ще преминат ли теста фалшивите банкноти?
С тази нелека задача, лично Хайнрих Химлер натоварва семейство Курт и Лиза Бъргър. Курт е австрийски граждани, а Лиза е известна швейцарска пианистка. Химлер дава на семейството фалшиви банкноти на стойност 50 000 паунда и заръчва да открият сметки в швейцарска банка. Курт е известен финансист и има много познати сред швейцарските банкери, избора му пада на д-р Антон Хюрлиман. При депозирането на банкнотите Курт уведомява Хюрлиман, че парите са получени от не особено надежден източник и моли за по-щателна проверка на банкнотите. Швейцарските банкери проверяват банкнотите по всички правила, но не откриват нищо съмнително. За да са по-сигурни обаче, още на същия ден изпращат номерата на банкнотите до английската национална банка. На следващият ден от Англия пристига положителен отговор, банкноти с тези номера са издавани от банка на Англия. Д-р Хюрлиман съобщава на Курт Бъргър, че всичко е наред и дори добавя, че едва ли някой би могъл да фалшифицира британски банкноти.
Колелото се завърта. СС набира повече от сто сътрудници, между които и много служители на ВМС на райха (чиито шеф Вилхем Канарис е противник на такива деяния още от срещата в Берлин през 1939 г.), за разпространение на фалшивите банкноти по целия свят и най-вече в неутралните държави. Фалшивите пари се използват за финансиране на всякакви нацистки операции. За хонорари на агенти и шпиони, най-важният от които е Елиаза Базна – албанец, камердинер на английския посланик сър Хю Кнетчбъл - Хюгесен в Анкара, който нацистите наричат “Цицерон”. Базна предава изключително важни сведения на нацистите от всякакво естество, както и за десанта на съюзниците в Нормандия. За тези си услуги камердинера е хоноруван с 300 000 паунда във фалшиви банкноти.
С паундите от Заскенхаузен е проведена операцията по освобождаването на Бенито Мусолини след свалянето му от власт и ареста, като нацистите плащат 250 000 паунда за далия информация за неговото местонахождение. След капитулацията на Италия германците купуват оръжие, злато и всякакви скъпоценности. Дори стигат до там да се свържат с известния италиански мафиот Луиджи Карбони, чрез който да закупуват злато и швейцарски франкове.
Лидерите на СС са доволни от успеха на операцията. Бернхард Крюгер е въодушевен. Екипа на евреите концлагеристи набъбва до 142 души. Работи се под пълна пара на две смени по дванадесет часа. За периода април 1943 – януари 1945 г. в блок 19 на концлагера Заксенхаузен са отпечатани точно 8 965 080 фалшиви банкноти на стойност 137 610 810 британски паунда, или 377 млн. щатски долара по тогавашен курс.
Изпълнени с увереност от успеха на фалшивите британски паунди, през пролетта на 1944 г. лидерите на СС решават да започне фалшифициране на банкноти от 100 щатски долара. Този път обаче ситуацията е коренно различна, Германия губи войната и есесовците вече не са така любезни с обитателите на блок 19. Щурмбанфюрер Крюгер дава определен срок за отпечатване на качествени фалшиви долари. Ако срока не се спази ще бъдат разстреляни петима от еврейските специалисти.
Въпреки заплахите част от концлагеристите саботират отпечатването на доларите. Най-сериозен в саботажа е Адолф Бъргър, който категорично отказва повече да сътрудничи на есесовците, независимо, че така ще загуби живота си. Живота на набелязаните за разстрел петима концлагеристи, спасява Соломон Смолианов, който на 22 февруари 1945 г. поставя на бюрото пред Крюгер първите отпечатани 200 банкноти от 100 долара.
100 щатски долара, емисия 1934 г.
Заловеният от американската армия Крюгер
До масово печатане на фалшиви щатски долари обаче не се стига. Съветската армия е вече на 50 км от Берлин. До края на февруари всички машини, оборудване и отпечатани фалшификати са евакуирани от Заксенхаузен в малко населено място Редл-Цип, до езерото Топлице, намиращо се между градовете Линц и Залцбург в Австрия. Обитателите на блок 19 са прехвърлени в концентрационния лагер Маутхаузен, намиращ се на 20 км източно от град Линц. Нацистите не губят надежда, че печатането на фалшиви пари един ден ще продължи.
Краят на всичко е сложен на 5 май 1945 г., когато американската армия настъпва и освобождава концлагеристите от Маутхаузен. Въпреки опитите на нацистите да скрият следите на тази невероятна операция по фалшифицирането на британските банкноти, истината скоро е разкрита. Дори щурмбанфюрера Бернхард Крюгер е заловен. Екип на американското разузнаване на Осемдесета пехотна дивизия, водена от майор Джордж Мак Нейли изважда от езерата Топлице и Ебензее, и реките Енс и Траун 23 каси пълни с фалшиви банкноти на стойност 21 млн. бритаски паунда.
След разкритията английската национална банка е уведомена своевременно. Банката мълчаливо изтегля от обращение, сериите на банкнотите служили за образец на нацистите. Единственият позволил си да разкрие огромния заговор срещу английската валута е Адолф Бъргър, който в края на 1945 г. публикува спомените си от Заксенхаузен под заглавие “Говори номер 64401”.