Костадин Христов
През 2000-та година директора на Националния исторически музей професор Божидар Димитров издаде една много интересна и полезна за скопските “историци” книжка озаглавена “ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА”.
Ако беше изчакал поне една петилетка, уважавания от мен учен, може би щеше да издаде трилогия със заглавие “Хиляда сто и десетте лъжи.....”.
Вероятно не бих се впуснал във водевила на умотворенията и твърденията на историците край Вардаро, ако една нова лъжа не застрашаваше съня ми.
В антикварен магазин, в столицата на Сърбия, се продава на скромната цена от 1000 евро, представете си първата македонска банкнота (със сигурност повечето македонци ще открият в това поредната конспирация на балканските си съседи). Не бих имал нищо против това, ако от портрета и´ме гледаше величествения образ на бащицата на македонската нация Александър Македонски. Уви, оказа се, че това е една чисто българска банкнота с номинал 250 лева, емисия 1943 г., от която с благ поглед ме гледа недораслия шестгодишен цар Симеон II.
За да не се допуска поредната лъжа да “изскочи” от някой нов скопски исторически извор ще надникнем в дебрите на историята за да научим малко повече, за това чудо на македонската нотафилия.
Годината е 1944, месец септември. България вече е “освободена” от братската Червена армия. Народната власт е факт. Само, че в паричното обращение все още циркулират “омразните” царски банкноти. Това е последната “царска” емисия банкноти от 200, 250 и 500 лева 1943 г. с портрета на Симеончо. Най-неочаквано в края на месец септември и началото на октомври 1944 г. в паричното обращение се появяват банкноти от 250 лева, напълно нормални (разбирай истински), но с подправени букви на серийните номера. Засечените банкноти са с букви на серийните номера Ч и Ш, сполучливо подправени на Н, И, Щ и Ц.
“Странните” банкноти се появяват на различни места в България, но главно в западната част и най-вече от към географската област Македония. Времената са тежки, България вече воюва с довчерашния си съюзник Германия и условията за задълбочено разследване са нищожни. Едно обаче е сигурно, клона на БНБ в Скопие, работил до 6 септември 1944 г. също не е пускал в обращение такива банкноти. Въпреки несгодите на войната Народната банка действа бързо и оповестява сред населението: “Да се обяви, че БНБ не е приемала и не е пускала в обращение банкноти от 250 лв., емисия 1943 г., серии Ч и Ш, и че ако има пуснати между населението такива, то те са без всякаква стойност и публиката не трябва да ги приема. Канят се всички държатели на такива банкноти да ги депозират най-късно до 28 февруари 1945 г.”
До скоро версиите за появата на странните банкноти откъм Македония бяха две. За никой не би било странно да приеме, че тези банкноти са разпространени от отстъпващите от Балканите германски войски (в периода на Втората световна война всички български банкноти са печатани в Германия), като отмъщение към измяната на довчерашния съюзник. На 4 септември 1944 г. просъществувалото само една седмица правителство на Константин Муравиев обявява излизането от състояние на “символична” война с Англия и САЩ. Прекратени са дипломатическите отношения с Германия. Под натиска на Съветския съюз, чийто войски почти са стигнали границата на България, страната ни е принудена да обяви война на Германия. Това бе първата версия.
Втората версия е свързана с небезизвестната Трета македонска партизанска бригада, която в периода на “бугарската окупация” извършва множество атентати и диверсии срещу редовната българска войска. Не едно и две са нападенията срещу железопътни композиции. Смяташе се, че при някое от тези нападения от вагон е задигнато известно количество банкноти, които незаконно партизаните разпространяват сред населението. Освен това силен аргумент за тази теория е и факта, че на обратната страна на някои банкноти от серии Ч и Ш е отпечатан един многозначителен печат, който всъщност е ключът към историята за “първите македонски банкноти”.
На 2-ри август 1944 г. е свикано т.н. Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония, останало в историята с абревиатурата АСНОМ. След изтеглянето на германските войски от Македония, в качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция, АСНОМ взема решение за включване на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Събитието е ознаменувано с “раждането” новата македонска парична единица. За целта неизвестно количество от тези странно появили се банкноти са подпечатани с печат със символи и текст: “ДЕМОКРАТСКА ФЕДЕРАТИВНА JУГОСЛАВИА, ПОВЕРЕНСТВО ЗА ФИНАНСИЙ НА МАКЕДОНИА”. В средата на печата е изобразен бъдещият герб на Социалистическа Федеративна Република Югославия.
Странно, биха казали мнозина, защо точно български левове, а не сръбски динари са подпечатани. На този въпрос “бащите” на македонската нация Методи Андонов – Ченто и Лазар Колишевски не са оставили отговор. Може би не и нужно. Така или иначе начинанието на новите строители на Македония е обречено на неуспех. В “свободна” вече Македония българска администрация не съществува, банката в Скопие вече не е българска и на практика няма кой да гарантира за покритието на банкнотите. По тази причина населението едва ли би приело да използва банкноти на бившите окупатори, пък били те гарантирани с печата на бъдещата федеративна държава. По голямата част от подпечатаните банкноти са унищожени, и това е причината цената им днес да е толкова атрактивна, а не легендата, че видите ли, това са първите македонски книжни пари.
Накрая логично идва и въпроса откъде все пак са изскочили тези странни банкноти. Отговора дава един документ, запазен в Политическия архив на Министерството на външните работи на Германия. Той е от поредицата наречена “Дневника на Адолф Бекерле”.
Адолф Хайнц Бекерле е пълномощен министър на Германия в София от юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. С него най-вече се свързва мъчителното умъртвяване на 11 343 души евреи от т.н. “новобългарски земи” в Македония и Тракия, които са изпратени в лагерите на смъртта.
В една от точките на ежедневните телеграми на Бекерле до своя шеф в Имперското външно министерство в Берлин, Йоахим фон Рибентроп откриваме отговора за появата на банкнотите серии Ч и Ш.
ТЕЛЕГРАМА София, 31 август 1944 г. № S 122
Много бързо! Държавна тайна!
Лично за г-н имперския външен министър!
- Тъй като липсват всякакви средства за заплащане нуждите на германския Вермахт и е преустановена работата на македонските мини, където работниците стачкуват, защото не им се плаща, предлагам в най-скоро време в имперската печатница да се отпечатат български банкноти на стойност 250 и 500 български лева. Моля да се погрижите за доставянето на 500 милиона български лева. Ако банкнотите носят вече изразходвани номера и серии, то това ще улесни пускането им в обращение до по-късното им легализиране.
Моля за възможно най-скорошни инструкции.
БЕКЕРЛЕ
Ето и отговора. България печата своите банкноти в Германия (Reichsdrukerei - Германска имперска печатница и Giesecke & Devrient) още от 1938 г. Никакъв проблем не представлява за имперската печатница да достави в Скопие, в щаба на Вермахта, нужното количество български банкноти в рамките на дори една седмица. Разпространението им също не представлява трудност имайки предвид опита на нацистите в пласирането дори на фалшиви британски паунди, сполучливо отпечатани от евреи концлагеристи в лагера Заксенхаузен. Но това е една друга тема. Все пак българските банкноти са напълно автентични, като изключим серийните им номера.
В наши дни общото количество запазени банкноти 250 лева от серии Ч и Ш е сравнително малко и за всеки колекционер е удоволствие да притежава поне един екземпляр. А иначе първата македонска банкнота на бившата югорепублика се появява доста по-късно. Едва през 1992 г.