Костадин Христов
На 28 ноември 1943 г. в Техеран стартира конференция на антихитлеристката коалиция, начело с “тримата големи” Рузвелт, Чърчил и Сталин.
На продължилата четири дни конференция са обсъдени плановете на съюзниците за бързо спечелване на войната и предстоящите удари срещу фашистките войски. Обсъдени са и проблемите на следвоенното устройство и съдбата на държавите - сателити на фашистка Германия, между които е и България.
На конференцията Чърчил изтъква необходимостта да се убеди Турция да влезе във войната, като по този начин се открият комуникациите през Дарданелите и Босфора. Изтъкната е нуждата да се изпращат доставки на Червената армия през Черно море. В действителност обаче замисълът на Чърчил е съвсем различен.
От февруари 1943 г., след разгрома на хитлеристките армии при Сталинград, Съветската армия преминава в решително контранастъпление. Само за три месеца Червената армия се придвижва с около 650 км. За всички става ясно, че нищо не е в състояние да спре настъплението на съветските войски.
На Чърчил обаче това настъпление изобщо не се нрави. Той не желае русите да влязат в София, Белград, Виена и Прага. По тази причина Великобритания настоява Турция да влезе във войната, а английското командване започва разработка на план за десант в Гърция.
Още на 30 януари 1943 г. в Адана е проведена тайна среща между Чърчил и турския министър-председател Инюню, на която са изложени исканията и част от английските планове. На Турция е обещана помощ в изграждането на летища, оборудване и обучение на турски пилоти. Освен това Великобритания се задължава да предостави на турската армия най-модерното въоръжение.
В края на лятото на 1943 г. английските военни разработват план за десант при Солун, известен като Солунската операция. Операцията предвижда изтласкване в северна посока на германските войски от територията на Гърция и окупация на България, изпреварвайки Червената армия.
В подготовката за десанта, наред с чисто военните действия, английското командване се подготвя и за паричното обращение в набелязаните за окупация територии. За целта в края на 1943 г. е отпечатана нова серия банкноти на емисията British military and army issues (British military authority) - Британски военни и армейски емисии. Банкнотите от новата серия са само от един паунд - серия ,,Z” и са отпечатани в изключително малък тираж. От лицевата им страна под текста British military authority (Британски военни власти) е щемпелуван допълнителен текст, оказващ за коя територия са предназначени.
С щемпел ,,BULGARIA” са отпечатани само 25 броя банкноти със серийни номера от 39Z000001 до 39Z000025. Така се появява т.н. “български” паунд, който обаче никога не влиза в обращение.
За голямо съжаление на Чърчил, против балканската операция твърдо се обявява американският президент Рузвелт. Той настоява хитлеристките войски да се атакуват през Франция от северозапад най-късно до пролетта на 1944 г.
Освен това Турция категорично отказва да се включи във войната. В нота - отговор на турското правителство министърът на външните работи Нуман Мемеджиоглу заявява, че поради недостатъчно снабдяване на турските въоръжени сили, подготовката за операцията при Солун не може да завърши до 15 февруари 1944 г. Така замислената от Чърчил офанзива не се осъществява. На 3 февруари 1944 г. английските военни мисии напускат Турция.
Това са основните причини ,,българският” паунд да не се реализира, а събитията след 8 септември 1944 г. и последствията за България от тях са известни на всички ни.
В наши дни да притежаваш такава банкнота е истинско щастие, а освен това е и добра инвестиция. На 14 май 2007 г. аукционна къща “SPINK” продаде “български” паунд с номер 39Z000011 за 7500 щатски долара!
