• Новите банкноти от 100 € и 200 € ще влязат в обращение на 28 май 2019 г.
  • Банкнотите съдържат нови, иновативни защитни елементи – сателитна холограма и усъвършенствано смарагдовозелено число.
  • С банкнотите от 100 € и 200 € завършва серия „Европа“.
  • Няма да се печата нова банкнота от 500 €

  

 

В новите банкноти от 100 € и 200 € се използват нови, иновативни защитни елементи. Подобно на останалите купюри новите банкноти се проверяват лесно посредством метода „пипни, разгледай и наклони“.

В сателитната холограма, разположена най-горе в сребристата ивица, се виждат миниатюрни символи „€“, които се движат около числото и се открояват по-ясно на пряка светлина. На сребристата ивица се виждат също портрет на Европа, архитектурното изображение и голям символ „€“. Новите банкноти от 100 € и 200 € съдържат и усъвършенствано смарагдовозелено число. Макар че смарагдовозелено число е включено във всички останали банкноти от серия „Европа“, усъвършенстваният му вариант съдържа и символи „€“ в цифрите.

Новите банкноти от 100 € и 200 € са с различен размер от старите купюри. Сега и двете имат същата ширина като банкнотата от 50 €. Дължината им обаче остава непроменена – колкото по-дълга е банкнотата, толкова по-голяма е номиналната ѝ стойност. След като банкнотите от 50 €, 100 € и 200 € вече имат еднаква ширина, те ще могат да се обработват по-лесно от машини. Освен това те ще се побират по-удобно в портфейлите и ще бъдат по-трайни, тъй като ще се износват по-малко.

Освен защитните елементи, които се виждат с просто око, евробанкнотите съдържат и машинно-четими елементи. В новите банкноти от 100 € и 200 € тези защитни елементи са усъвършенствани и са добавени и нови. Това позволява бързо обработване и проверка за истинност на банкнотите. Както изтъкна в речта си по повод представянето на новите банкноти членът на Изпълнителния съвет Ив Мерш, с преминаването към новите банкноти от 100 € и 200 € всички евробанкноти ще продължат да бъдат добре защитени срещу фалшифициране. Това ги прави още по-сигурни, но те също така ще се проверяват по-лесно и с тях ще се борави по-лесно.

Евросистемата – ЕЦБ и 19-те национални централни банки от еврозоната – подкрепя производителите и собствениците на банкнотообработващи машини и устройства за проверка за истинност в подготовката им за новите банкноти. Това включва съдействие за тестване на оборудването и публикуване на списък на банкнотообработващите машини, които успешно са доказали, че могат да обработват новите банкноти от серия „Европа“.

Повече информация за дизайна и защитните елементи в новите банкноти от 100 € и 200 € можете да откриете в раздел КАТАЛОЗИ/КАТАЛОГ НА КОНВЕРТИРУЕМИТЕ ВАЛУТИ В СВЕТА /ЕВРО

Костадин Христов

 

Операция “Бернхард” е наименованието на таен германски план, проведен в периода на Втората световна война, целящ пълна дестабилизация на британската икономика, посредством наводняване на страната с фалшиви банкноти. Това е най-мащабната и професионално подготвена фалшификация на пари в световната история.

 

Всичко започва две седмици след избухването на Втората световна война. На 18 септември 1939 г. на Вилхемстрасе 61, в сградата на германското министерство на финансите, в облицованата конферентна зала, е проведено съвещание на финансистите на германския райх, на което присъстват и лидерите на Вермахта, нацисткия шпионаж и тайната полиция.
На съвещанието са обсъдени контрамерки срещу Великобритания, която след 5-ти септември 1939 г. изпраща самолети, които изсипват над градове в Германия фалшиви купони за храна и облекло. Планът за отговор на британските действия е прост. Да се фалшифицират милиони британски банкноти, които да се хвърлят от самолети на Луфтвафе над Лондон. Подробностите за плана са представени от Артур Небе – началник на СС криминалната полиция, който предоставя на присъстващите и списък на професионалните фалшификатори с криминални досиета. Няма никакви спънки тези хора, да бъдат впрегнати за нацистката кауза.
Категорично против този план се изказва Валтер Фънк – райхсминистър на икономиката и президент на Райхсбанк. Фънк изтъква, че фалшифицирането на пари е в противоречие с международните закони и отказва да предостави техника и специалисти от Райхсбанк за подобно начинание. Подкрепа в неговите виждания изказват Франц фон Папен (по това време вицеканцлер) и Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата, който обявява плана за абсолютно гротеска идея. Друг сериозен противник на плана е Вилхелм Канарис, главнокомандуващ ВМС на райха, но след време ще бъде неприятно изненадан.
Не така мислят обаче лидерите на СС Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих, за които печатането на фалшиви банкноти е единствената възможност да поддържат огромният нацистки агентурен апарат по целия свят. След като не срещат разбиране от финансистите, водачите на СС вземат нещата в свои ръце. Подготвен е таен план, огледален на операция “Андреас”, която върви по това време. С операция “Андреас” се занимава отдел VI-F-4 на тайната полиция на СС, който бълва всякакви фалшиви документи – шведски и швейцарски паспорти, документи на чуждестранни легации, на Червенея кръст, дипломатически паспорти, разрешителни и изобщо чуждестранни документи от всякакво естество.
За да се запази тайната на плана, за база на изпълнението му е избран концентрационния лагер Заксенхаузен. Той е един от основните нацистки концлагери, заедно с Дахау и Бухенвалд. Заксенхаузен се намира на 35 км от Берлин, открит е през 1933 г. на мястото на стара пивоварна Ораниенбург. Първите негови обитатели не са евреи, а са политическите противници на Хитлеристкия режим, синдикални лидери, хомосексуалисти, скитници и криминални престъпници. По-късно, след Кристалната нощ от 9-10 ноември 1938 г. Заксенхаузен се превръща в масов гроб за повече от 250 000 евреи. Лагера е основна база на СС за обучение на охранители за всички останали концлагери, както и за прилагане на масови убийства в газови камери с газа Циклон Б. На портала гротески надпис посреща новопристигналите – “Arbeit Macht Frei” – Работата ни носи свобода.
През септември 1940 г. с организирането и провеждането на операцията лично Хайнрих Химлер натоварва капитана (хауптщурмфюрер) от СС Валтер Фридрих Бернхард Крюгер, на чието име е наречена самата операция. За помощници на Крюгер са определени Август Петрич – специалист от операция “Андреас” и сержантите от СС Херберт Марок и Хайнц Вебер.
В лагера Заксенхаузен за целта на операцията е обособен специален блок №19. Целия блок е обграден от телени заграждения и затъмнени прозорци. Никой от концлагеристите, както и от нацистите, с изключение на директора на концлагера не е знаел какво се случва в този блок.
През ноември 1940 г. Бернхард Крюгер започва да обикаля концлагерите в Германия и окупираните територии за да набира евреи концлагеристи за изпълнение на операцията. Методът за подбор на Крюгер е доста странен, освен че издирва специалисти - печатари, гравьори, фотографи, цинкографи и т.н., за него е важно да открие хора, чиито ръце са запазени, въпреки каторжния труд, който извършват. Важното е да са с чувствителни пръсти за операциите, които ще извършват.

Бернхард Крюгер Блок 19 Една от печатните машини – Виктория Тигел

 

Докато върви подбора на кадрите, блок 19 е оборудван с необходимата техника за печатането на фалшивите банкноти. Доставени са мастила, печатарски машини (Виктория Тигел, Екзакт, Трет и Бостън), техника за сух офсет от берлинската фирма “Gebrueder Schmidt” на Рудолф Стенза.
Проблем изниква при въпроса с хартията за банкнотите. Известно е, че доставчик на хартията за британските банкноти от 1724 г. е фирмата на семейство Левърсток и е пределно ясно, че няма начин да се открадне от Великобритания и да се достави с в лагера. Изниква необходимостта да се произведе идентична хартия с автентични водни знаци. С тайната задачата е натоварен специален отдел “Spechthausen” на частна печатница, намираща се недалеч от Берлин.
След продължителни проучвания и анализи, се стига до откритието, че хартията за британските банкноти се произвежда от смес на употребявани памучни, ленени и конопени парцали. Проблемите с водните знаци в хартията също са преодолени (разбира се с някои малки изключения, които всъщност са много важни) и през август 1942 г. приключва подготовката за фалшифицирането на британските банкноти.

 

Горе - долу по същото време, вече повишения в чин майор (щурмбанфюрер), Бернхард Крюгер приключва своя подбор на еврейски специалисти. От всички концлагери са подбрани общо 39 души с еврейски произход, от които в Заксенхаузен, на 23 август 1942 г. влизат първите седем. Чешките евреи Рикардо Лъка – инженер, Алфред Пик – зъболекар, Артур Тъплър – професор по математика, Мориц Нахщерн – типограф от Норвегия, Ърнест Готлиб – декоратор от Беч, Австрия, Роже Вейл – френски фотограф, Авраам Якобсен - капитан от Холандската армия.
До началото на 1943 г. екипите са сформирани и работата започва с пълна сила. От печатницата са доставени 12 000 листа с водни знаци, на които да се печатат фалшивите банкноти. За фалшифициране са избрани най-разпространените британски банкноти – 5, 10, 20 и 50 паунда.

Фалшивите британски паунди

 

През януари 1943 г. в Заксенхаузен е докаран изключително талантливия фалшификатор Соломон (Сали) Смолианов. Сали е руски евреин, роден в град Кременчук, следва живопис, но през 1922 г. е принуден да емигрира в Германия, тъй като родителите му заемат грешната страна след Гражданската война в Русия. Освен, че е известен с фалшифицирането на всякакви книжни пари, след 1933 г. когато Хитлер идва на власт, Смолианов помага на много евреи да заминат за Палестина с фалшиви паспорти, изработени от него. Но основната причина за прехвърлянето му в Заксенхаузен са неговите изключителни способности на гравьор, както и факта, че през 1927 г. е арестуван в Амстердам за фалшифициране на банкноти от 50 британски паунда. Всички клишета за фалшивите банкноти са изработени от Смолианов.

Криминалното досие на Смолианов Адолф Бъргър

 

Подобно на Соломон Смолианов, чешкият евреин Адолф Бъргър е прехвърлен в Заксенхаузен от концлагера Аушвиц. Той е печатар, заловен от СС на 11 август 1942 г. заради отпечатването на фалшиви кръщелни свидетелства на евреи набелязани за депортиране. Много от тях успяват да се спасят с фалшивите кръщелни свидетелства, удостоверяващи, че са католици.
В блок 19 условията за живот на концлагеристите – фалшификатори са доста сносни, спрямо нечовешкия живот, на който са подложени всички останали. Спи се на легла с чаршафи, храната е добра, цигари се раздават лично от Крюгер, който дори осигурява маса за тенис. Четенето на вестници и слушането на радио също са позволени. Работния ден е осемчасов, а в неделя дори не се работи!!!

Процеса по отпечатването на фалшивите британски банкноти върви в три етапа. При първия етап се отпечатва основния фон на банкнотите, който представлява мрежа от тънки вълнообразни хоризонтални и вертикални линии, около 350 на брой.
При втория етап се отпечатва винетката с изображението на Британия, номинала на банкнотата и обяснителните текстове.
При последния, трети етап от отпечатването, се нанасят серийните номера и подписа на управителя на английската банка.
Интересен е факта, че именно серийните номера не будят никакво съмнение за автентичността на банкнотите. Дори и в наши дни не е разкрита тайната, но се предполага, че СС са имали сътрудник, който е работил в английската централна банка, и е предоставил списък с номера на издадени вече банкноти.
Отпечатаните фалшиви банкноти са подложени на щателен контрол и допълнителна обработка. Всяка една банкнота се оставя да съхне поне 5 дни. След това банкнотите са подложени на проверка с микроскоп. Последващата операция е по състаряването на банкнотите, за да добият вид на циркулирали. Последната операция е по един малък, но много значителен детайл. Във Великобритания и нейните колонии, честа практика е населението да захваща по няколко банкноти с карфица в горния ляв ъгъл до винетката с Британия. Така върху банкнотите се появяват малки дупчици. Този момент не е пропуснат и фалшивите банкноти също са надупчвани.

Отпечатаните фалшификати са разделени на четири групи, спрямо тяхното качество.

Първата група (наречена Wahl1), най-качествени фалшификати, са предназначени за разпространение в неутрални във войната държави.
Втората група (Wahl2) фалшификати са предназначени за заплащане на агенти, доносници и сътрудници в окупираните държави.
Третата група (Wahl3) са предназначени за хвърляне от самолети на Луфтвафе над Британските острови, по първоначалния план на операцията.
Последната, четвърта група (наречена Auschuss), са некачествено отпечатани фалшификати, които са предназначени за тестове и анализи.

Първата фаза от операция “Бернхард” е завършена през пролетта на 1943 г. и с нея настъпва часа на истината. Ще преминат ли теста фалшивите банкноти?
С тази нелека задача, лично Хайнрих Химлер натоварва семейство Курт и Лиза Бъргър. Курт е австрийски граждани, а Лиза е известна швейцарска пианистка. Химлер дава на семейството фалшиви банкноти на стойност 50 000 паунда и заръчва да открият сметки в швейцарска банка. Курт е известен финансист и има много познати сред швейцарските банкери, избора му пада на д-р Антон Хюрлиман. При депозирането на банкнотите Курт уведомява Хюрлиман, че парите са получени от не особено надежден източник и моли за по-щателна проверка на банкнотите. Швейцарските банкери проверяват банкнотите по всички правила, но не откриват нищо съмнително. За да са по-сигурни обаче, още на същия ден изпращат номерата на банкнотите до английската национална банка. На следващият ден от Англия пристига положителен отговор, банкноти с тези номера са издавани от банка на Англия. Д-р Хюрлиман съобщава на Курт Бъргър, че всичко е наред и дори добавя, че едва ли някой би могъл да фалшифицира британски банкноти.
Колелото се завърта. СС набира повече от сто сътрудници, между които и много служители на ВМС на райха (чиито шеф Вилхем Канарис е противник на такива деяния още от срещата в Берлин през 1939 г.), за разпространение на фалшивите банкноти по целия свят и най-вече в неутралните държави. Фалшивите пари се използват за финансиране на всякакви нацистки операции. За хонорари на агенти и шпиони, най-важният от които е Елиаза Базна – албанец, камердинер на английския посланик сър Хю Кнетчбъл - Хюгесен в Анкара, който нацистите наричат “Цицерон”. Базна предава изключително важни сведения на нацистите от всякакво естество, както и за десанта на съюзниците в Нормандия. За тези си услуги камердинера е хоноруван с 300 000 паунда във фалшиви банкноти.
С паундите от Заскенхаузен е проведена операцията по освобождаването на Бенито Мусолини след свалянето му от власт и ареста, като нацистите плащат 250 000 паунда за далия информация за неговото местонахождение. След капитулацията на Италия германците купуват оръжие, злато и всякакви скъпоценности. Дори стигат до там да се свържат с известния италиански мафиот Луиджи Карбони, чрез който да закупуват злато и швейцарски франкове.
Лидерите на СС са доволни от успеха на операцията. Бернхард Крюгер е въодушевен. Екипа на евреите концлагеристи набъбва до 142 души. Работи се под пълна пара на две смени по дванадесет часа. За периода април 1943 – януари 1945 г. в блок 19 на концлагера Заксенхаузен са отпечатани точно 8 965 080 фалшиви банкноти на стойност 137 610 810 британски паунда, или 377 млн. щатски долара по тогавашен курс.
Изпълнени с увереност от успеха на фалшивите британски паунди, през пролетта на 1944 г. лидерите на СС решават да започне фалшифициране на банкноти от 100 щатски долара. Този път обаче ситуацията е коренно различна, Германия губи войната и есесовците вече не са така любезни с обитателите на блок 19. Щурмбанфюрер Крюгер дава определен срок за отпечатване на качествени фалшиви долари. Ако срока не се спази ще бъдат разстреляни петима от еврейските специалисти.
Въпреки заплахите част от концлагеристите саботират отпечатването на доларите. Най-сериозен в саботажа е Адолф Бъргър, който категорично отказва повече да сътрудничи на есесовците, независимо, че така ще загуби живота си. Живота на набелязаните за разстрел петима концлагеристи, спасява Соломон Смолианов, който на 22 февруари 1945 г. поставя на бюрото пред Крюгер първите отпечатани 200 банкноти от 100 долара.

100 щатски долара, емисия 1934 г.

 


Заловеният от американската армия Крюгер

 

До масово печатане на фалшиви щатски долари обаче не се стига. Съветската армия е вече на 50 км от Берлин. До края на февруари всички машини, оборудване и отпечатани фалшификати са евакуирани от Заксенхаузен в малко населено място Редл-Цип, до езерото Топлице, намиращо се между градовете Линц и Залцбург в Австрия. Обитателите на блок 19 са прехвърлени в концентрационния лагер Маутхаузен, намиращ се на 20 км източно от град Линц. Нацистите не губят надежда, че печатането на фалшиви пари един ден ще продължи.
Краят на всичко е сложен на 5 май 1945 г., когато американската армия настъпва и освобождава концлагеристите от Маутхаузен. Въпреки опитите на нацистите да скрият следите на тази невероятна операция по фалшифицирането на британските банкноти, истината скоро е разкрита. Дори щурмбанфюрера Бернхард Крюгер е заловен. Екип на американското разузнаване на Осемдесета пехотна дивизия, водена от майор Джордж Мак Нейли изважда от езерата Топлице и Ебензее, и реките Енс и Траун 23 каси пълни с фалшиви банкноти на стойност 21 млн. бритаски паунда.
След разкритията английската национална банка е уведомена своевременно. Банката мълчаливо изтегля от обращение, сериите на банкнотите служили за образец на нацистите. Единственият позволил си да разкрие огромния заговор срещу английската валута е Адолф Бъргър, който в края на 1945 г. публикува спомените си от Заксенхаузен под заглавие “Говори номер 64401”.

 

 

 

 

 

 

Костадин Христов

 

През 2000-та година директора на Националния исторически музей професор Божидар Димитров издаде една много интересна и полезна за скопските “историци” книжка озаглавена “ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА”.
Ако беше изчакал поне една петилетка, уважавания от мен учен, може би щеше да издаде трилогия със заглавие “Хиляда сто и десетте лъжи.....”.
Вероятно не бих се впуснал във водевила на умотворенията и твърденията на историците край Вардаро, ако една нова лъжа не застрашаваше съня ми.
В антикварен магазин, в столицата на Сърбия, се продава на скромната цена от 1000 евро, представете си първата македонска банкнота (със сигурност повечето македонци ще открият в това поредната конспирация на балканските си съседи). Не бих имал нищо против това, ако от портрета и´ме гледаше величествения образ на бащицата на македонската нация Александър Македонски. Уви, оказа се, че това е една чисто българска банкнота с номинал 250 лева, емисия 1943 г., от която с благ поглед ме гледа недораслия шестгодишен цар Симеон II.
За да не се допуска поредната лъжа да “изскочи” от някой нов скопски исторически извор ще надникнем в дебрите на историята за да научим малко повече, за това чудо на македонската нотафилия.
Годината е 1944, месец септември. България вече е “освободена” от братската Червена армия. Народната власт е факт. Само, че в паричното обращение все още циркулират “омразните” царски банкноти. Това е последната “царска” емисия банкноти от 200, 250 и 500 лева 1943 г. с портрета на Симеончо. Най-неочаквано в края на месец септември и началото на октомври 1944 г. в паричното обращение се появяват банкноти от 250 лева, напълно нормални (разбирай истински), но с подправени букви на серийните номера. Засечените банкноти са с букви на серийните номера Ч и Ш, сполучливо подправени на Н, И, Щ и Ц.



“Странните” банкноти се появяват на различни места в България, но главно в западната част и най-вече от към географската област Македония. Времената са тежки, България вече воюва с довчерашния си съюзник Германия и условията за задълбочено разследване са нищожни. Едно обаче е сигурно, клона на БНБ в Скопие, работил до 6 септември 1944 г. също не е пускал в обращение такива банкноти. Въпреки несгодите на войната Народната банка действа бързо и оповестява сред населението: “Да се обяви, че БНБ не е приемала и не е пускала в обращение банкноти от 250 лв., емисия 1943 г., серии Ч и Ш, и че ако има пуснати между населението такива, то те са без всякаква стойност и публиката не трябва да ги приема. Канят се всички държатели на такива банкноти да ги депозират най-късно до 28 февруари 1945 г.”



До скоро версиите за появата на странните банкноти откъм Македония бяха две. За никой не би било странно да приеме, че тези банкноти са разпространени от отстъпващите от Балканите германски войски (в периода на Втората световна война всички български банкноти са печатани в Германия), като отмъщение към измяната на довчерашния съюзник. На 4 септември 1944 г. просъществувалото само една седмица правителство на Константин Муравиев обявява излизането от състояние на “символична” война с Англия и САЩ. Прекратени са дипломатическите отношения с Германия. Под натиска на Съветския съюз, чийто войски почти са стигнали границата на България, страната ни е принудена да обяви война на Германия. Това бе първата версия.
Втората версия е свързана с небезизвестната Трета македонска партизанска бригада, която в периода на “бугарската окупация” извършва множество атентати и диверсии срещу редовната българска войска. Не едно и две са нападенията срещу железопътни композиции. Смяташе се, че при някое от тези нападения от вагон е задигнато известно количество банкноти, които незаконно партизаните разпространяват сред населението. Освен това силен аргумент за тази теория е и факта, че на обратната страна на някои банкноти от серии Ч и Ш е отпечатан един многозначителен печат, който всъщност е ключът към историята за “първите македонски банкноти”.

На 2-ри август 1944 г. е свикано т.н. Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония, останало в историята с абревиатурата АСНОМ. След изтеглянето на германските войски от Македония, в качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция, АСНОМ взема решение за включване на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Събитието е ознаменувано с “раждането” новата македонска парична единица. За целта неизвестно количество от тези странно появили се банкноти са подпечатани с печат със символи и текст: “ДЕМОКРАТСКА ФЕДЕРАТИВНА JУГОСЛАВИА, ПОВЕРЕНСТВО ЗА ФИНАНСИЙ НА МАКЕДОНИА”. В средата на печата е изобразен бъдещият герб на Социалистическа Федеративна Република Югославия.



Странно, биха казали мнозина, защо точно български левове, а не сръбски динари са подпечатани. На този въпрос “бащите” на македонската нация Методи Андонов – Ченто и Лазар Колишевски не са оставили отговор. Може би не и нужно. Така или иначе начинанието на новите строители на Македония е обречено на неуспех. В “свободна” вече Македония българска администрация не съществува, банката в Скопие вече не е българска и на практика няма кой да гарантира за покритието на банкнотите. По тази причина населението едва ли би приело да използва банкноти на бившите окупатори, пък били те гарантирани с печата на бъдещата федеративна държава. По голямата част от подпечатаните банкноти са унищожени, и това е причината цената им днес да е толкова атрактивна, а не легендата, че видите ли, това са първите македонски книжни пари.

Накрая логично идва и въпроса откъде все пак са изскочили тези странни банкноти. Отговора дава един документ, запазен в Политическия архив на Министерството на външните работи на Германия. Той е от поредицата наречена “Дневника на Адолф Бекерле”.
Адолф Хайнц Бекерле е пълномощен министър на Германия в София от юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. С него най-вече се свързва мъчителното умъртвяване на 11 343 души евреи от т.н. “новобългарски земи” в Македония и Тракия, които са изпратени в лагерите на смъртта.
В една от точките на ежедневните телеграми на Бекерле до своя шеф в Имперското външно министерство в Берлин, Йоахим фон Рибентроп откриваме отговора за появата на банкнотите серии Ч и Ш.

 

ТЕЛЕГРАМА София, 31 август 1944 г. № S 122

Много бързо! Държавна тайна!

Лично за г-н имперския външен министър!

  1. Тъй като липсват всякакви средства за заплащане нуждите на германския Вермахт и е преустановена работата на македонските мини, където работниците стачкуват, защото не им се плаща, предлагам в най-скоро време в имперската печатница да се отпечатат български банкноти на стойност 250 и 500 български лева. Моля да се погрижите за доставянето на 500 милиона български лева. Ако банкнотите носят вече изразходвани номера и серии, то това ще улесни пускането им в обращение до по-късното им легализиране.

Моля за възможно най-скорошни инструкции.

 

БЕКЕРЛЕ

 

Ето и отговора. България печата своите банкноти в Германия (Reichsdrukerei - Германска имперска печатница и Giesecke & Devrient) още от 1938 г. Никакъв проблем не представлява за имперската печатница да достави в Скопие, в щаба на Вермахта, нужното количество български банкноти в рамките на дори една седмица. Разпространението им също не представлява трудност имайки предвид опита на нацистите в пласирането дори на фалшиви британски паунди, сполучливо отпечатани от евреи концлагеристи в лагера Заксенхаузен. Но това е една друга тема. Все пак българските банкноти са напълно автентични, като изключим серийните им номера.

В наши дни общото количество запазени банкноти 250 лева от серии Ч и Ш е сравнително малко и за всеки колекционер е удоволствие да притежава поне един екземпляр. А иначе първата македонска банкнота на бившата югорепублика се появява доста по-късно. Едва през 1992 г.

 

 

 

 

 

 

 

Костадин Христов

 

На 28 ноември 1943 г. в Техеран стартира конференция на антихитлеристката коалиция, начело с “тримата големи” Рузвелт, Чърчил и Сталин.
На продължилата четири дни конференция са обсъдени плановете на съюзниците за бързо спечелване на войната и предстоящите удари срещу фашистките войски. Обсъдени са и проблемите на следвоенното устройство и съдбата на държавите - сателити на фашистка Германия, между които е и България.
На конференцията Чърчил изтъква необходимостта да се убеди Турция да влезе във войната, като по този начин се открият комуникациите през Дарданелите и Босфора. Изтъкната е нуждата да се изпращат доставки на Червената армия през Черно море. В действителност обаче замисълът на Чърчил е съвсем различен.
От февруари 1943 г., след разгрома на хитлеристките армии при Сталинград, Съветската армия преминава в решително контранастъпление. Само за три месеца Червената армия се придвижва с около 650 км. За всички става ясно, че нищо не е в състояние да спре настъплението на съветските войски.
На Чърчил обаче това настъпление изобщо не се нрави. Той не желае русите да влязат в София, Белград, Виена и Прага. По тази причина Великобритания настоява Турция да влезе във войната, а английското командване започва разработка на план за десант в Гърция.

Още на 30 януари 1943 г. в Адана е проведена тайна среща между Чърчил и турския министър-председател Инюню, на която са изложени исканията и част от английските планове. На Турция е обещана помощ в изграждането на летища, оборудване и обучение на турски пилоти. Освен това Великобритания се задължава да предостави на турската армия най-модерното въоръжение.
В края на лятото на 1943 г. английските военни разработват план за десант при Солун, известен като Солунската операция. Операцията предвижда изтласкване в северна посока на германските войски от територията на Гърция и окупация на България, изпреварвайки Червената армия.
В подготовката за десанта, наред с чисто военните действия, английското командване се подготвя и за паричното обращение в набелязаните за окупация територии. За целта в края на 1943 г. е отпечатана нова серия банкноти на емисията British military and army issues (British military authority) - Британски военни и армейски емисии. Банкнотите от новата серия са само от един паунд - серия ,,Z” и са отпечатани в изключително малък тираж. От лицевата им страна под текста British military authority (Британски военни власти) е щемпелуван допълнителен текст, оказващ за коя територия са предназначени.

С щемпел ,,BULGARIA” са отпечатани само 25 броя банкноти със серийни номера от 39Z000001 до 39Z000025. Така се появява т.н. “български” паунд, който обаче никога не влиза в обращение.

За голямо съжаление на Чърчил, против балканската операция твърдо се обявява американският президент Рузвелт. Той настоява хитлеристките войски да се атакуват през Франция от северозапад най-късно до пролетта на 1944 г.
Освен това Турция категорично отказва да се включи във войната. В нота - отговор на турското правителство министърът на външните работи Нуман Мемеджиоглу заявява, че поради недостатъчно снабдяване на турските въоръжени сили, подготовката за операцията при Солун не може да завърши до 15 февруари 1944 г. Така замислената от Чърчил офанзива не се осъществява. На 3 февруари 1944 г. английските военни мисии напускат Турция.
Това са основните причини ,,българският” паунд да не се реализира, а събитията след 8 септември 1944 г. и последствията за България от тях са известни на всички ни.
В наши дни да притежаваш такава банкнота е истинско щастие, а освен това е и добра инвестиция. На 14 май 2007 г. аукционна къща “SPINK” продаде “български” паунд с номер 39Z000011 за 7500 щатски долара!