Костадин Христов

 

   От днес 15.05.2018 г. нашата западна съседка Македония става третата европейска държава, която пуска в обращение полимерни банкноти.  Първи в Европа това направиха румънците още през  1999 г. с юбилейна банкнота от 2000 леи, посветена на последното слънчево затъмнение през хилядолетието. От тогава до сега в Румъния циркулират само полимерни банкноти.
Във Великобритания още преди допитването за Брекзит, населението одобри на 97% идеята за полимерни банкноти и вече в обръщение са два номинала - 5 и 10 паунда.
В Македония за момента също са избрали да пуснат два номинала - 10 и 50 денара. Всъщност като дизайн тези две банкноти повтарят книжните от емисия 1996 г., но размерите са намалени, съответно от 140 мм /70 мм на 126 мм/63 мм за банкнотата от 10 денара и от 143 мм /70 мм на 129 мм / 63 мм за банкнотата от 50 денара.
Дизайнът и на двете банкноти е посветен на античната история, по която нашите съседи доста си падат.

 

    

 

    

 

 

 

Костадин Христов

   В края на Втората световна война единствените независими африкански държави са Етиопия и Либерия. Докато даржавите от Оста воюват със Съюзниците в Северна Африка по целия африкански континент се засилват национално освободителните движения. Появяват се политически лидери като Секу Туре (Гвинея) и Леополд Седар Сенгор (Сенегал). На места възникват профсъюзи и тайни конспиративни организации, които създават безредици. Такава е "Мау -Мау" в Кения, която предизвиква британската администрация, настава смут последван от масови арести. Европейските държави замислят оттегляне от африканските си колонии.
Гвинея е първата френска колония, която постига политическа независимост през 1958 г.
През същата година Франция създава т.нар. Френска общост, обединяваща отвъдморските департаменти, отвъдморските територии и автономни държави. В рамките на тази общост Франция запазва сериозни позиции в икономиката на редица страни, настоящи и бивши френски колонии.
   През 1960 г. 17 африкански държави постигат своята политическа независимост. За кратък период Франция загубва своите колонии в Западна и Екваториална Африка - Бряг на слоновата кост, Дахомей, Горна Волта, Нигер, Сенегал, Габон и др. Франция признава техния суверeнитет, но запазва икономически и политически позиции в тези страни. Бившата метрополия разработва конституциите на новите суверенни държави, а впоследствие създава икономически съюз с тях, известен под името Африкански общ пазар.
   През 1960-1964 г. Великобритания е принудена да се съобрази с новите процеси в Африканския континент и в света. Тя предоставя независимост на Нигерия, Сиера Леоне, Уганда и Кения. Танганайка и Занзибар основават независима държава Танзания.
Великобритания предоставя на суверенните държави модели за държавно управление и конституции, които обобщават британския управленчески опит. Тази политика на бившата метрополия създава условия за запазване на влиянието й в новите държави.
Към началото на 60-те години на XX век интелектуални среди от племената на белгийската колония Конго водят преговори с кралство Белгия за предоставяне на политическа независимост на африканската страна. През 1960 г. те подписват споразумение, което дава възможност  Конго да поеме пътя на самостоятелното развитие. Френската част от колонията се обособява в нова държава Конго-Бразавил.
   В края 60-те години на XX век процесът на деколонизация обхваща и последните британски колони в Африка  -  Северна и Южна Родезия. В резултат на въоръжената борба на чернокожото население се създават независими държави Замбия, Малави, Ботсуана и Лесото.
Разпадането на северната колониална система завършва към 1980 г. Под властта на Великобритания и Франция остават малки острови и територии в Атлантическия и в Тихия океан, и в Карибския басейн. Последната голяма африканска колония Намибия, анексирана от Южноафриканската република в края на 70-те години, постига своята независимост през 1990 г.
   Младите суверенни държави се обособяват в т.нар. Трети свят. След като се освобождават от колониалният си характер повечето държави имат проблеми от вътрешен и международен характер. Стига се често до авторитарни методи на управление от военни групировки, алчни политици, държавни чиновници, националистически лидери, комунисти и самозвани президенти - диктатори. Тези диктаторски режими водят до кървави преврати, масови убийства, тотално обедняване на населението и фалити на цели държави. Освен с дивашкото си управление няколко от африканските сатрапи остават в историята и с банкнотите си, чиито режими емитират.

   Държавата Бурунди получава своята независимост на 27 юни 1962 г. когато ООН отменя опеката на кралство Белгия над територията Руанда-Урунди. На 1 юли с.г. Бурунди е провъзгласена за независима държава със статут на конституционна монархия. В момента на получаването на независимост властта в страната се оказва в ръцете на народноста на тутсите, които са малцинство в новата държава. За крал на новата монархия е избран крал Мвамбутса IV с поддръжката на партията Съюз на националния прогрес. Тази партия установява напълно авторитарен режим в страната, като категорично отказва да даде равни права на народноста хуту. Така малко по малко се разпалили междуетническите противоречия в страната, но тепърва предстояло най-лошото.
През октомври 1965 г. представители на хуту предприели неудачен опит за държавен преврат, завършил с нови арести и жестоки наказания за тази етническа група. В този момент в ръководните среди на тутси възникнало остро неразбирателство. На 8 юли 1966 г. част от тутсите свалят от власт краля и на негово място за марионетка възкачват неговия син Нтаре V. Всъщност за министър-председател се самоназначил министъра на отбраната на Бурунди Мишел Мичомберо. Присвоил си звание генерал-лейтенант и започнал да решава държавните дела. През ноември 1966 г. новоизлюпения генерал извършил нов държавен преврат и свалил голобрадия крал, обявил Бурунди за република и се провъзгласил за първи президент на страната. Заформил се напълно завършен авторитарен режим на кръвожадния генерал.
През 1972 г. народа на хуту организирал въстание в Бурунди, което е удавено в кръв от войските на генерал Мичомберо.

В последвалата етническа чистка са убити над 150 000 представители на народа хуту, главно под давлението на президента. След въстанието режима на генерала-президент останал все така корумпиран и отмъстителен към недоволните, а самия Мичомберо започнал да злоупотребява с алкохола и все по-често изпада в неадекватно състояние. В резултат на налегналата го деградация генерала е свален от власт с държавен преврат. Успява да избяга в Сомалия, където умира от сърдечен удар през 1983 г. За спомен на поколенията оставя една банкнота от 5 000 франка и горящ конфликт между тутси и хуту, превърнал се в геноцит през 1994 г. с убийствата на повече от 950 000 души.

 

   Централноафриканска република получава независимост от Франция на 13 август 1960 г. Оттогава до края на Студената война републиката е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 г. е свален от Жан-Бедел Бокасса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател и стартира диктаторското си управление. През месец март 1972 г. Бокасса се самообявява за пожизнен президент на републиката. През 1969 и 1974 г. са направени два неуспешни опита за държавен преврат, а през 1976 г. е организирано покушуние, от което успява да се спаси. След тези неуспешни опити да бъде отстранен от властта Бокасса става още по-жаден за власт и разправа със своите политически противници.
През юни 1970 г. прави посещение в СССР, което дълго ще се помни. По спомени на съветския готвач Е. Часов при посещението си в Москва, Бокасса си донесъл “храна от вкъщи”. Когато започнал да готви в посолството готвача останал като гръмнат, когато отворил хладилника и в него открил .... човешко месо и побягнал през глава.  По сведения на бивши приближени на Бокасса шантавият президент често карал готвачите му да готвят политически противници, с които хранел своите правителствени приближени!!!.
Освен със СССР Бокасса се сближил и с други социалистически страни, навестил Югославия на Тито, Румъния на Чаушеску и отпрашил при Ким Ир Сен в Северна Корея. С тези посещения лазел по нервите на бившата метрополия Франция, което в последвие ще му изяде главата, но още е рано.
През 1971 г. в Деня на майката Бокасса издал заповед, с която освободил всички осъдени жени от затворите и обявил сериозно наказание на уличените мъже в престъпление срещу женската чест. На 4 септември 1976 г. официално се среща с друг африкански диктатор – Муамар Кадафи. В знак на приятелство Бокасса променя християнското си име от Жан Бедел на Салах дин Ахмед Бокасса и приема исляма (иначе е католик). Освен това разпуснал правителството и на негово място създал Съвет на Централноафриканската революция по подобие на Либия.
В края на същата 1976 и по-точно на 7 декември президента Бокасса официално преименува Централноафриканската република на Централноафриканска империя, а себе си за император. Републиканската конституция е променена на императорска, като короната на империята е обявена за наследствена, предавана по мъжка линия.

Самата коронация на новоизлюпения император Бокасса I-ви е на 4 декември 1977 г. Най-добрите европейски ювелири изготвят императорска корона с повече от 2000 диаманта. Цената на короната е 5 млн. щатски долара, а за самата церемония е похарчена сума равняваща се на четвър от общия експорт на държавата. Церемонията силно наподобява коронацията на наполеон Наполеон I, нищо че по това време в империята се пада по един лекар на 43 000 души, а зъболекаря бил само един!
След години на жестоко гонение на опозицията и след една ученическа демонстрация, на която деца протестират срещу скъпите униформи наложени им от правителството са убити над 100 деца.

След тази нечовешка постъпка международната общост иска да знае какво става в тази държава. В международен план се разпространява и слуха за канибализма на императора, чиито дни са преброени. С помоща на френски десантчици е извършен държавен преврат и на власт е върнат Давид Дако, преди това свален от Бокасса. След преврата президента- император се установява във Франция където до смъртта си живее в замък под Париж. Иначе на поколенията оставя признати от него 77 деца от 19 жени и цяла серия банкноти с гордия си лик.

 

   Демократична република Конго получава своята независимост от Белгия на 30 юни 1960 г. Бързото оттегляне на колониалната администрация и капитал се отразяват изключително негативно на новата държава. Първи президент става Жозеф Касавубу, а министър-председател Патрис Ломумба. В новата република бързо избухват безредици подклаждани от многото хора жадни за власт. Един от тях е Жозеф-Дезире Мобуту, началник на генералния щаб на армията, назначен лично от премиера Ломумба. На 14 септември 1960 г. е извършен военен преврат, президента е свален от власт. Година по-късно лично по нареждане на Мобуту бившият министър-председател и негови съратници са жестоко изтезавани и убити.
В периода 1967 – 1970 г. Мобуту създава нова политическа партия, променя конституцията в услуга на еднопартийна система и помита опозицията, която е изпратена в затвора. През 1970 г. са проведени президентски избори, на които единствен кандидат е Мобуту. Пътят на авторитариста е откри и започват невиждани реформи като президента национализира за своя (а не на държавата) сметка малкото работещи на територията на страната компании, включително и такива в медодобивната индустрия.  Но странностите на президента тепърва предстоят.
На 27 октомври 1971 г. Демократична република Конго и река Конго са преименувани на Заир. Националната валута е преименувана от Макута на Заири. Столицата Леополдвил на Киншаса, приет е нов флаг и герб и е подет нов държавен курс към “истински заирски национализъм”. На населението е забранено да кръщава децата си с европейски имена, а само с изконни африкански. Изобщо кръщаването на децата в някоя вяра е тотално забранено. Всъщност всичко европейско е забранено. За светъл пример президента прекръстил себе си от Жозеф-Дезире Мобуту на Мобуту Сесе Секо Куку Нгбенду ва за Банга, което в превод означава “Могъщ войн, благодарение на твърдостта и желязната воля за бъдещи победи ще изпепелиш всички по пътя си”!?!. Освен новото си благородническо име, президента захвърлил европейския кустюм и започнал да се увива в леопардови кожи.

Като цяло управлението на Мобуто се осланя изцяло на корупцията. Самия президент разполага с няколко дворци около столицата Киншаша и други градове в страната и цял автопарк лимузини. Личните капитали в швейцарски банки към 1984 г. възлизан на повече от 5 млрд. щатски долара. И докато трупа милиарди “могъщия войн” цялата икономическа и социална структура на страна е напълно разрушена. Населението мизерува, работещите получават заплатите си с месеци закъснение, безработицата достига невиждани размери, а инфлацията непрекъснато расте. Единствената професия, която гарантира високи доходи е военната, която безпрекослонно подкрепя диктатора и поддържа неговия режим. Властването на Мобуту продължава цели 32 години.  Едва през октомври 1996 г. избухва въстание, на което военните не могат да устоят. Мобуту бяга от страната и се установява в Мароко, след като Франция и Того му отказват политическо убежище. Умира на 7 септември 1997 г. от рак в столицата на Мароко, Рабат. През цялато си властване абсолютно всички банкноти носят неговия “светъл” лик.

 

   През 1963 г. Испанска Гвинея разполага с вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение обаче на 12 октомври 1968 г. страната обявява независимост. Президент става Масиас Нгема Бийого. През 1970 г. всички партии са обединени в Единна национална партия на трудещите се. Отношенията с Испания и САЩ са влошени и страната се преориентира към социализма. В този период от страната са изгонени на 7000 испанци, които притежават плантации с кафе и какао. Някои от правителствените представители се противопоставят на тези действия, което мигновенно довежда до смъртта им.  Президента Бийого влиза в стихията си, забранява всички партии и установява диктаторски режим. По конституция има неограничена власт във всички сфери на държавното управление. Освен президент, той е министър на въоръжените сили, на вътрешното министерство, на строителството. Назначава и уволнява по свое усмотрение всички военни и държавни служители, издава декрети със силата на закони. Всеки заподозрян за нелоялност към президента незабавно е арестуван и убиван. За времето на неговото управление, в страна с население от 300 000 души, 50 000 са убити, а още 125 000 бягат от страната. Преди всяко пътуване зад граница президента нарежда да бъдат убивани по няколко задържани, с което иска да внуши страх към останалите, да не си помислят да извършват преврат докато го няма.
Един от основните си врагове сатрапа Бийого вижда в образованието, религиите, интелектуалците и чуждестранните култури. Закрити са всички библиотеки, спира се издаването на вестници. Училищата и университете са затворени, а типографията като цяло е забранена.
Икономиката също изпада в пълен колапс. Единствените, които получават заплати са президента, армията и полицията. Министерствата са лишени от свякакво финансиране, което води до тяхното закриване. Разбира се, затова са виновни министрите, които са наказани със смърт. През 1976 г. директора на националната банка бил публично наказан с побой, а банката фактически престанала да функионира. Гуверньор станал разбира се президента Бийого, който започнал да държи в къщата си всички валутни резерви на Екваториална Гвинея. На финала на управлението на безумника единствения източник на доходи станали чуждестранни граждани, които били отвличани и освобождавани срещу валута.

  

В края на 70-те години Бийого тотално превъртял. Разхождал се в къщата си и разговарял на глас със свои бивши сътрудници, които е разпоредил да бъдат разстрелвани през годините. Постепенно станал опасен дори за близките си. И така през август 1979 г. неговия собствен племенник организира военнен преврат и сваля полудялия си вуйчо от властта и го арестува. След бърз процес бившия президент е признат за виновен за убийството само на ... 80 човека и осъден на смърт чрез растрел. Екзекуцията е извършена на 29 септември 1979 г. От 1969 до 1979 всички банкноти на Екваториална Гвинея са с портерата на сатрапа Масиас Нгема Бийого.  

 

Най-бруталният между споменатите африкански сатрапи, чиито лик е отпечатан върху банкноти е президентът на държавата Уганда - Генерал Иди Амин Дада Умей. Той идва на власт след преврат проведен на 25 януари 1971 г. На тази дата в ефира на радио Уганда е съобщено, че бившия президент Оботе е обвинен в корупция и финансови злоупотреби, разпусната е тайната полиция и от затвора са пуснати всички политически противници на старата власт. Реалността обаче била друга, с пропаганден наслов “Реформи” всъщност Иди Амин подготвял масов терор. В редовете на армия бил създаден ескадрон на смъртта, чиито първи 70 жертви станали офицери, които изразили недоволство срещу новата политика.  Само за няколко месеца до май 1971 г. с помоща на ескадрона на смъртта Амин се разправя с целия команден състав на армията, убивайки повече от 10 000 души.
С всяка изминала година убийствата и терора се увеличавали стремглаво.
През август 1972 г. Амин обявява курс към Угандизация. За целта първоначално са изгонени всички чужденци от Европа и Азия, като съответно имуществото и банковите им влогове са национализирани. Следващите врагове открил в средите на християните, които били обвинени във всички земни грехове и разбира се съответно избити.
През 1972 г. Амин къса дипломатичеките отношения с Израел и се преориентирал към арабските държави и СССР, откъдето започнал да получава огромни количества оръжие. През същата година са предявени териториални претенции към Танзания и Кения.
В периода 1972-1975 г. финанасиран от СССР, Либия и представители от Палестина, Амин увуличава броя на армията и въоръжението двойно. Издаден е специален указ, според който всеки недоволен от режима се наказва със смърт. А недоволни има както сред населението, така и при военните, а масовите растрели стават ежедневие.

През 1975 г. Иди Амин се самопровъзгласява за фелдмаршал. На следващата година за пожизнен президент и къса дипломатическите отношения с Великобритания. След този “героичен” акт диктатора започва да се титулува: “Негово превъзходителство пожизненият президент фелдмаршал Хаджи доктор Иди Амин Дада, кавалер на "Кръста Виктория", ордена "За заслуги", "Военен кръст", властелин на всички земни животни и всички морски риби, последният крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда, професор по география, ректор на университета Макерере”!?!
   През октомври 1978 г. армията на Амин нахлува в Танзания, където обаче буквално си счупва главата. Танзанийската армия е добре обучена и въоръжена с модерно китайско оръжие и бързо отблъсква агресорите и пренася военните действия на територията на Уганда. Междувременно опозиционните лидери създават военна групировка наречена Фронт за национално освобождение на Уганда, което започва да воюва заедно с танзанийската войска против Амин. През април 1979 г. танзанийската войска влиза в столицата Кампала, а масовия убиец Иди Амин е принуден да бяга. Иди Амин умира в Саудитска Арабия на 16 август 2003 г. на 75 години. Остава в историята като най-кървавия африкански диктатор, избивайки почти 300 000 души свои сънародници от племената аколи и ланго.  

   Накрая след толкова много откачени африкански държавници няма как да не споменем и познатият ни до болка бивш лидер на Либийската Арабска Джамахирия – Мумамар Кадафи. Полковник Кадафи както се повишил сам, идва на власт в Либия след държавен преврат извършен на 1 септември 1969 г. Управлява до 2011 г. когато е убит след бомбардировка.
Не е нужно да разглеждаме управлението на Кадафи, достатъчно е да споменем атентата в дискотеката Ла Бел в Западна Германия, самолетния атентат над Локърби, Шотландия и делото срещу българските медици. Но за да бъдем по-коректни в оценката за Кадафи ще цитираме какво са казали други лидери през годините за него: Роналд Рейгън го нарича „бясното куче на Близкия изток“. Ануар Садат го определя като „неуравновесен и незрял“, а Джафар Нимейри го нарича „зъл“. Фидел Кастро го нарича „безразсъден“, а световните медии смятат, че е болен от биполярно разстройство или шизофрения.

  

 

 

Електронната периодична публикация на БНБ „Преглед на емисионно–касовата дейност на БНБ“ представя на тримесечна база информация за тенденциите в развитието на наличнопаричното обращение и динамиката на банкнотите и монетите в обращение. Тя включва и анализ на характерните тенденции, наблюдавани през съответния отчетен период, спрямо края на предходното тримесечие и за едногодишен период. Издава се само на български език.

Източник БНБ