Електронната периодична публикация на БНБ „Преглед на емисионно–касовата дейност на БНБ“ представя на тримесечна база информация за тенденциите в развитието на наличнопаричното обращение и динамиката на банкнотите и монетите в обращение. Тя включва и анализ на характерните тенденции, наблюдавани през съответния отчетен период, спрямо края на предходното тримесечие и за едногодишен период. Издава се само на български език.

Източник БНБ

 

 

 

 

Костадин Христов

 

   Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението, често монархическо, с цел сваляне на властта и установяване на вид народно управление, например република. Известни революции са Френската революция от 1789 г. и Октомврийската революция в Русия от 1917 г.
   Такива всеобхватни „велики” революции са редки и са свързани с осъществяването на голяма социална промяна, трансформация на политическите институции и на икономическия живот. При всички случаи революцията се извършва не с допустимите според дотогавашния порядък средства, т.е. тя е нелегална. Често се прави разграничаване и между политическа революция (като форма на осъществяване на политическа промяна) и социална революция (като цялостна трансформация на обществото). Революцията се разглежда често и като борба между различни идеологии и ценностни системи. Други определят революцията като специфична форма на борба за политически и икономически контрол.
   Преди да избухне революцията обаче има една дълга прелюдия и подготовка. Нужни са кадри, които да подготвят почвата, т.н. професионални революционери. Провеждане на мащабна пропаганда, тоест печатане на вестници и брошури, популяризация сред населението и търсене на съмишленици вътре в страна и чужбина. И най-важното, за да се случи описаната подготовка са необходими пари, тоест финансиране на революцията и революционерите.
Финансирането на една революция е дълъг и сложен процес, свързан с постоянни парични постъпления, които са вътрешни или външни. С външни постъпления се спонсорират революционерите, които пребивават на чужда територия от правителството или от местни финансови кръгове. Вътрешните постъпления се търсят от симпатизанти, ако няма такива се стига до обири или до широко разпространените в Русия и не само, експроприации, тоест жив рекет. Другия метод за финансиране е печатането на книжни пари от страна на революционна организация или от отделни революционни лидери. В много случаи отказа да се приемат такива пари води до мигновенна смърт, което на някои от парите е обяснено нагледно. Но да видим какви революционни пари ни е оставила историята.

 

   В  Америка в периода 1775-1783 г. се води т.н. Американската война за независимост (American Revolutionary War). Войната започва като битка между Кралство Великобритания и Тринадесетте бивши британски колонии на американския континент, и завършва като война завладяла Американския и Европейския континенти. Войната е кулминацията на обявяването на Тринадесетте колонии за една обединена американска държава след Американската революция. Обединените американци се изправят срещу Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия и да ги управляват без техни представители. Американците обявяват тази политика на английския парламент за нарушаваща техните права на британски граждани. През 1775 г. революционерите получават контрол над всички 13 парламента на американските колонии и свикват Втори континентален конгрес, на който те сформират Континенталната американска армия.
   След избуването на американската революция за независимост в същата 1775 г. Континеталния конгрес започва да издава книжни пари, известни като Континетална валута. Тя е деноминирана в долари и са издадени отрязъци от 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 20 долара на обща стойност 2 млн. долара.  Отпечатан от лицевата страна текст, дава следното обещание:“Този законопроект дава правото на притежателя да получи.............Испански налични долари, или стойността им в злато или сребро, в съответствие с решенията на Конгреса, проведен във Филаделфия, на 10-тия ден на месец май 1775 г.”.

     

   Континеталната валута обаче през войната започва силно да се обезценява. Основния проблем е в липсата на обща парични политика на Конгреса с обявилите независимост щати. Освен това много от щатите не разполагат с мексикански долари, злато и сребро, с което да заменят книжните пари и съответно хората започват бързо да губят доверие в тях. Друг проблем се явяват фалшивите пари, широко разпространени от английските власти, с цел именно да се компроментира Колониалната валута.
До края на 1778 г. Континеталната валута губи от 1/5 до 1/7 от номиналната си стойност, а  през 1780 г. почти 1/40. Конгреса се опитва да овладее ситуацията, но без особен успех. Старите книжни пари са изтеглени от обращение и на тяхно място са пуснати нови, с по-голями номинали. Общо в периода на Войната за независимост са отпечатани книжни пари на стойност 241 552 780 долара.
До 1781 г. Континеталните пари напълно се обезценяват и на практика престават да циркулират като пари. Един от бащите на нацията, Бенджамин Франклин обаче е доволен – Континенталните пари свършиха своята работа, те действаха като данък, с който се плати войната”.  За населението, в което остават огромни количества от тези пари остава утешението, че ще ги заменят след ратифицирането на Конституцията на САЩ, за съкровищни облигации при 1% от номиналната им стойност.

   Френската революция е мащабно историческо събитие от 1789 до 1799 г., което довежда до основни политически и социални промени. Важно нейно следствие е премахването на абсолютната монархия и след кратко републиканско управление, установяването на предвожданата от Наполеон Бонапарт империя. Революцията оказва силно въздействие върху обществения живот в цяла Европа, стимулирайки либералните движения на континента.
Една от основните причини за Френската революция е тежката икономическа криза във Франция в края на 80-те години на 18 век. През 1789 г. цените на хляба нарастват с 50%, което предизвиква недохранване и глад, както и свързаните с тях болести и повишена смъртност. Инфлацията е съпътствана от криза в държавните финанси, довела държавата до ръба на фалита, вследствие на военните кампании при крал Луи XV и участието на страната в Американската война за независимост. Военните разходи водят до ръст на държавния дълг, който достига почти 2 милиарда ливри.
   Ефектите на кризата се усилват от системните недостатъци във френската икономика. Освобождаването от данъци на съсловията на духовенството и аристокрацията създава в обществото усещане за несправедливост на данъчната система и намалява нейната ефективност, по начало сравнително ниска, заради зле организираната администрация. Наследените от феодализма вътрешни митнически граници и местни такси допълнително затрудняват функционирането на икономиката. В същото време, на фона на икономическата криза, продължаващото демонстративно потребление на аристокрацията, най-вече на двора на Луи XVI във Версай, предизвиква все по-силна критика.

         

   За излизане от икономическата и финансова криза на 2 ноември 1789 г. Учредителното събрание рашава да изземе всички имоти и активи на духовенството, които да бъдат на “разположение на нацията”. Решено е имотите и активите да бъдат обявени на търг, а с постъпленията да се запушат дупките в хазната. Очакваните постъпления са между 2 и 3 милиарда ливри. Ликвидацията на тези активи би отнела повече от година, а ситуацията е критична.  Решено е докато се продадат активите, да се отпечатат книжни пари, покритието на които ще бъдат именно активите на духовенството. Речено-сторено. Стойността на всеки имот е разделена на асигнации. Всеки, който желае да закупи от национализираните имоти, трябва да го направи чрез тези асигнации, закупени от държавата срещу злато и сребро.
В началото асигнациите се използват успешно за изплащане на значителна част от държавния дълг, тъй като са приети за легитимно средство от вътрешните и международни кредитори. В един момент обаче властите започват да се уливат в отпечатването на асигнации, което неминуемо довежда до развихряне на невиждана хиперинфлация. За да се задържи курса на книжните пари са предприети редица законодателни мерки. На 27 юни 1793 г. временно е затворена Парижката борса, спряно е котирането на валутните курсове. За да се ограничат спекулациите, сделките със златни и сребърни монети са забранени, както и цялата търговия с благородни метали. Отказът да се приемат асигнации се наказва със смърт. Въпреки крутите мерки асигнациите напълно губят стойността си, тъй като отдавна вече активите на духовенството са разпродадети, а за покриване на книжните пари стои само терора. През целия период на Френската революция заради асигнациите избухват гладни бунтове и в стълкновенията загиват хиляди. Ситуацията е овладяна едва през 1803 г. когато Наполеон I с декрет въвежда франка като нова парична единица.

   Унгарската национална революция избухва през март 1848 г. В град Пеща е установено независимо унгарско правителство, назначено по законния ред от крал Фердинанд V (император Фердинанд I). Начело на правителството е Лайош Батяни, а Лайош Кошут е министър на финансите. Страната е преобразувана в конституционна монархия, като правата на Хабсбургската династия върху унгарския кралски престол първоначално са запазени. През втората половина на 1848 г. отношенията между унгарското правителство и Хабсбургите рязко се влошават. През септември Лайош Батяни подава оставкат на кабинета. Сформирано е ново правителство, оглавено от Лайош Кошут, което обаче не е одобрено от краля. Въпреки това Лайош Кошут енергично се заема да вкара в ред държавните работи, тъй като наследява едно хаотично положение. Стартирани са промени във всички сфери на живота в Унгария. Основна заслуга на Кошут е окончателната отмяна на крепостното право. Гласуван е парламентарен кредит от 42 млн. гулдена за въоръжаване и организация на 200 000-дна милиция, която да се противопостави на австрийската армия. В обращение са пуснати нови извънредни книжни пари.  И на края унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургската династия.
Хабсбургите и част от унгарците, лоялни към краля, смятат това решение за противоконституционно. Неспособни сами да се справят с въстанието, Хабсбургите извикват на помощ армията на руския император и потушават въстанието в Унгария. Стотици борци за свобода са екзекутирани, осъдени или бягат в емиграция. В периода 1849-1867 г. унгарското национално движение е сломено, а Унгария е анексирана от Австрийската империя.

   След разгрома на унгарската революция, Кошут заедно с около 6000 свои сподвижници през 1850 г. пресича границата с Османската империя и се установява последователно във Видин, Шумен и Кютахия (Мала Азия). Семейството му се присъединява към него и през септември 1851 г. с помощта на САЩ Кошут отпътува първоначално за Франция с намерение да я прекоси на път за Англия, но не получава разрешение от Наполеон III, след това през Гибралтар отпътува за Англия, където прекарва три месеца и след това заминава за Америка.
   Навсякъде е посрещан тържествено като борец за свобода и демокрация, а срещата му с Ейбрахам Линкълн е организирана специално, като Линкълн го нарича „най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на континента Европа“.
В Америка e сформирано нещо като задранично правителство, което издава унгарски “паунди”, които едно бъдещо правителство на независима Унгария ще изплати. Книжните пари са от 1, 5, 10, 50 и 100 паунда издадени в Ню Йорк. По-късно във Филаделфия са отпечатани книжни пари от 1, 2 и 5 форинта.
Уви парите не виждат бял свят, както и Унгария свобода си. Свободата идва едва след края на Първата световна война, когато Австро-унгарскита империя окончателно се разпада.

       

   Страшно много книжни пари, като количество и разнородност на купюрите е оставила Мексиканската революция от 1910-1917 г. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в историята на човечеството. Според различни източници, загиналите са между 500 000 и 2 млн. души, като населението на Мексико по това време е 15 млн. души.
Революцията започва като въстание против военната диктатура на президента Порфирио Диас. В нея участват различни социалистически, либерални, анархистки, популистки и аграрни течения. Всички тези революционни представители издават различни пари в различните краища на Мексико. Още с избухването на революцията срещу президента Диас монетите първи изчезват от паричното обращение, за да се стигне до общ недостиг и на банкноти.  
Първоначално въстанието има успех и Панчо Виля превзема градовете Чихуахуа и Сюдад Хуарес в северната част на страната. На 17 май 1910 г. е договорено примирие между двете страни и Порфирио Диас заминава в чужбина. За временен президент е назначен Франсиско Леон де ла Бара, а малко по-късно за президент е избран Франсиско Мадеро. Новият президент поръчва в САЩ огромно количество банкноти, но те реално са без прокритие, а последвалите събития съсвем разклащат техния авторитет.

 

На 18 февруари 1913 г. командващият въоръжените сили Викториано Хуерта извършва държавен преврат и Франсиско Мадеро е свален. На поста му е назначен Педро Ласкураин, а на следващия ден той е зает от самия Хуерта. Няколко дни по късно Франсиско Мадеро е убит, според правителството след опит за бягство. След този хаос мексиканската банкова система изпада в колапс. Недостига на пари принуждава общинските органи, военните лидери, търговците, земевладелците, та дори и миньорите да отпечатват книжни пари. Сериозно количество банкноти поръчва Венустиано Карранса (по-късно президент на Мексико), който се провъзгласява за главнокомандващ армията и ръководи въстание срещу Викториано Хуерта. Самият Хуерта дава разрешение на свои подчинени военни и те да издават книжни пари, както и да събират (насилствено разбира се) злато и сребро за военната му кампания.
Характеристиките на издадените в тези времена книжни пари варират от висококачествени банкноти до грубо отпечатани и изрязани книжни парчета. Стойността на тези хартиени пари, които населението нарича "bilimbiques", зависи от властта и силата, която има емитента в даден регион.

   След поражението на Викториано Хуерта ситуацията с паричния оборот става още по-сложна, тъй като се появава серозна конфронтация между различните революционни партии. Временното правителство във Веракрус пуска нова емисия книжни пари, същото прави и Революционната конвенция в Мексико сити. Освен разнородността на книжните пари, проблеми създават и множеството фалшификати, които се появяват в различни краища на страната и допълнително дискредитират книжните пари. 
В годините на Мексиканската революция единствените пари, които имат стойност са сребърните долари, но те са твърде оскъдни. През 1916 г. Венустиано Карранса поръчва истински банкоти в American Bank Note Company. За съжаление и тяхната съдба е не по различна от локалните пари на революционерите, просто бързо се обезценяват.
Ситуацията се нормализира едва след като военните действия приключват и е приета новата конституция на Република Мексико. Член 28 от Конституцията гласи: “Монополът на емисията пари принадлежи единствено на една банка, поставена под контрола на правителството”.

 

   Най-известната революция в света е може би Остомврийската в Русия от 1917 г. За изненада на читателя тази революция не оставя специално издавани за целта книжни пари. Дори напротив, временните правителства емитират съвсем нормални банкноти, като “Керенките” например.  А и не е било необходимо на руските революционери да издават книжни пари, след като ортаците на Ленин са щедро финансирани от Германия и Америка (независимо от споровете на историците това е неоспорим факт, за който последните години излязоха доста документи). Освен това още през 1870 г. от руски анархисти, нихилисти, социалисти, пролетарии и парии е основана Международна революционна банка, в която се събират пари за бъдещите революции по европейската и не само земя. Колко и какви пари са събрани в тази банка историята не казва.
   Локални, неофициални и всякакви книжни и дори платнени пари по руската земя изплуват след избухването на Гражданската война, и то издавани не от привържаниците на Ленин и социализма, а от неговите противници, тоест от белите! Но да видим за какво става въпрос. Един от първите учени д-р Юровский, изследващ финансите на Русия в периода на Гражданската война, назовава числото от над две хиляди емисии различни пари.  В книгата “Всичко за руските пари” е назована цифрата от 10 000 емисии и 20 000 разнородни пари.

  

  

   Описани са книжните пари в Туркестан (настоящите държава от Средна Азия), в Закавказието (Грузия, Армения, Азербейджан), в Далечния Изток, в Сибир (няколко анти-съветски правителства, включително и това на адмирал Колчак в Омск), в Южна Русия (различни правителства на казаците, независимата власт на А.И. Денкин), в Северозападна Русия (правителството на Н.В. Чайковски в Арахангелск) и други. Освен като огромно количество разновидности, книжните пари са наименовани и с различни имена. Повечето използват наименованието рубла, други използвани наименования са: кредитен билет, билет на държавната хазна, паричен разчетен или разменен знак, краткосрочно задължение, чек, бон, квитанция, купон и какво ли още не. На някои от парите дори няма никакъв текст, само е изписан номинала.

  

Противниците на съветската власт използват официалните правителствени банкноти за пропаганда. На банкноти от 5 рубли четем следния стих: “Обманули комиссары, кучу денег надавали, а теперь за эти знаки ты не купишь и собаки. Ленинские деньги”.

В такъв океан от сурогатни пари работата на банките и другите финансови учреждения практически станала невъзможна. Всякакво производство на продукти се превърнало в лотария, тъй като никой не знаел какво ще направи с получените сурогатни пари.
Едва в периода 1919-1922 г. московското правителство съумява да се справи с белите генерали, атаманите и националистите от всички партии на бившата Руска империя. С тяхното прогонване от пределите на федерацията постепенно изчезнали и паричните сурогати. Някъде към средата на 1924 г. съветската власт установява унификация на паричното обращение по цялата територия на СССР на базата на съветския червонец.

 

   Последната революция оставила ни книжни пари е тази в Куба, която започва на 26 юли 1953 г. На тази дата слабо въоръжени въстаници нападат укрепените казарми Монкада и тези в Байамо. След неколкочасово сражение голям брой въстаници са пометени от правителствените войски, а останалата част са пленени. Между задържаните са братята Фидел и Руал Кастро. По бързата процедура братята са осъдени съответно на 15 и 13 години затвор за държавна измяна. През 1955 г. под натиска на общественото мнение дошлия на власт след преврат президент Батиста е принуден да освободи всички политически затворници. След това братята Кастро заминават за Мексико, където се срещат с аржентинеца Ересто Гевара, известен с партизанското си име "Че". След тази среща е създадено лявата революционна организация М-26.
На 13 март 1957 г. група млади революционери нападат президенсткия дворец с идеята да убият президента Батиста. Атаката е недобре планирана и се оказва самоубийствена за нападателите, които са избити. В същото време Фидел Кастро е организирал малки партизански отряди в планината Сиера Маестра, откъдето провежда кратки, но успешни атаки срещу отделни военни гарнизони. Фидел Кастро разполага с голяма мрежа от сътрудници, които го снабдяват с храна и оръжие. Предават му ценна информация и разпространяват сред симпатизантите отпечатаните специално за целите на революцията бонове с различни номинали от 1 центавос до 10 песос.

  

На 21 август 1958 г. силите на Кастро подемат офанзива срещу армията на Батиста. Партизаните слизат от планините снабдени с прилично количество оръжие и започват да завземат поредица от градове. С течение на битките и отминаващото време партизаните все повече се доближават до заветната цел. Президента Батиста изпада в паника и на 1 януари 1959 г. заминава за Доминиканската република. Разбрал за бягството Фидел Кастро започва преговори за предаването на Сантияго де Куба. На 2 януари, военният комендант на града, полковник Рубидо, дава заповед на армията да не оказва съпротива на партизаните, които влизат победоносно в града. Че Гевара и Камило Сиенфуегос навлизат в Хавана почти едновременно, където не срещат никаква съпротива. Кастро също пристига в Хавана, но едва на 8 януари. Посрещтнат е от населението като спасител и герой. А днес любителите на книжните пари се молят да намерят поне една партизанска революционна пара!     

 

 

Norges Bank пуска в обращение на 18 октомври нови банкноти от 50 и 500 крони. Повече информация за дизайна и защитните елементи в новите банкноти можете да откриете в раздел КАТАЛОЗИ/КАТАЛОГ НА КОНВЕРТИРУЕМИТЕ ВАЛУТИ В СВЕТА /НОРВЕЖКА КРОНА

  

 

 

Reserve Bank of Australia пуска в обращение на 18 октомври нова банкнота от 50 долара. Повече информация за дизайна и защитните елементи в новите банкноти можете да откриете в раздел КАТАЛОЗИ/КАТАЛОГ НА КОНВЕРТИРУЕМИТЕ ВАЛУТИ В СВЕТА /АВСТРАЛИЙСКИ ДОЛАР

 

 

 

Нови образци на фалшиви 100 китайски юана, емисия 2005 г. Повече информация в Католози / Каталог на фалшивите банкноти в света от началото на XX век до днес / КИТАЙСКИ ЮАН - ФАЛШИФИКАТИ

 

 

 

 

 

 

Днес 12 октомври 2017 г. Централната банка на Руската федерация пуска в обращение нови банкноти с номинална стойност от 200 и 2000 рубли, символите за които бяха избрани в резултат на резултатите от националното гласуване. В банкнотите са използвани нови, усъвършенствани защитни елементи.

На банкнотата от 200 рубли, чийто основен цвят е зелен, се намират символи на Севастопол: от предната страна има изображение на паметника на потопените кораби, от другата страна - изглед на историческия архитектурен музей "Херсонес Таврический". Тази банкнота е отпечатана върху памучна хартия с висока плътност и с полимерна импрегнация (тоест полимер-хибрид б.р.), която ще осигури висока устойчивост на износване и ще удължи живота на банкнотите в паричното обращение.

    

Банкнотата от 2000 рубли е отпечатана в основен тъмносин цвят.  Тя също е полимер-хибридна. На лицевата страна е изобразен мост към руски остров, на обратната страна - космодрума "Восточи" в региона Амур.  Оптически променливият защитен елемент е направен под формата на стилизирано изображение на мост върху фона на слънцето.
Изображението ₽ (символ на рублата) върху новите банкноти се появява на няколко места: в защитната нишка под формата на микротекст.
На двете банкноти има герба на Руската федерация. На лицевата страна на всяка банкнота има QR код, съдържащ връзка към страницата на The Central Bank of Russian Federation с подробна информация за изображенията и защитните елементи.
През 2016 г. бяха избрани символи за нови банкноти.  От повече от 5000 кандидатури, 76 предложения с разнообразни атракции от 49 региона са влезли в междинния списък на състезанието.  Според резултатите от изцяло руското социологическо проучване от този списък са избрани 10 финалисти.  На последния етап от конкурса, в който участваха над 3 милиона души, бяха избрани победителите - символи на Далечния Изток и Севастопол.  Резултатите от конкурса бяха обявени на 7 октомври 2016 г. в ефира на телевизионния канал "Русия 1".

Повече за двете нови руски банкноти можете да прочетете в раздел Каталози/Каталог на конвертируемите валути в света.